Има румънски израз на стотици години, който не е загубил значението си. „Земята на Папура Вода“ изразява място без господар, където не се спазва закон и където всеки прави това, което иска. Изразът е тясно свързан с някои събития, случили се в Олтения през осемнадесети век, когато, при липса на политическо ръководство и действащи закони, Олтения е управлявана от селяни, от които се отличава Неагое Папура, наричан Папура Вода.
По онова време Олтения е в средата на три велики сили: австрийска, руска и турска. Всеки път, когато тези държави се сражаваха, румънските земи се превръщаха в театър на войната. Това се случи в годините 1716-1718 г., по време на Австро-турската война, приключена в полза на австрийците с подписването на Пасаровицкия мирен договор от 21 юли 1718 г. С този договор Олтения се предава на победителите, въпреки че не е част от Османската империя се зачита на част от губещите. Болярите от Крайова не се съпротивляваха, защото избягаха от турското влияние и по-лесно можеха да установят търговски отношения с австрийците.
За съжаление австрийците се оказаха по-умни от всеки друг завоевател, опитвайки се да инсталират в региона публична администрация, поддържана с военна помощ, но и да превърнат населението в католицизъм. Целта им била да присъедини Влашко към империята си, факт, който дори и турците не са постигнали в многовековната история на своето управление в региона. Виждайки това, всички жители на региона, от малки до големи, започнали бурно въстание срещу окупацията.
Виждайки това, повечето от мъжете тръгнали по пътя на борбата, влизайки в съпротивителни движения и ставайки хайдути. Те причаквали австрийски кервани, пренасящи злато и богатства от Олтения в Хабсбургската империя, грабейки и убивайки австрийски войници. Мащабността и популярността на престъплението била толкова голяма, че хората казвали, че младите мъже, които не ставали хайдути и не убивали имперски войници, не са истински мъже и поради тази причина не могат да се оженят.
От младите хайдути на Олтения, известният беше Павел Лотру от Бълчещи. Познаваха го по име и дело и австрийците, които напразно го търсеха повече от три години, защото не можеха да го хванат. Те се измъквали всеки път, защото държал в Сибиу съпругите на заможни германци и унгарци, които му разказвали всичко, за което говорят в къщата си, за австрийците и хайдути. През 1726 г. една от тези жени разказват на Павел за голям австрийски керван, който ще мине през Олтения, след като събира данъците в Унгария, Хърватия и Трансилвания. В караваната ще има 20 каруци, пълни със торби злато, но много императорски войници щяха да ги пазят. Знаейки, че не може сам да се справи с подобно предизвикателство, Павел Лотру от Бълчещи призова за помощ крепостите, водени от Раду Урсан и Неагу Папуре. Заедно хайдутите на Олтения нападнаха кервана близо до Дръгъшани, откраднаха цялото богатство, запазиха една част за себе си, но след това дадоха по-голямата част от пари на селяните в регион Олтения. Толкова лошо този грабеж се отрази на Хабсбургската империя, че австрийците незабавно уволниха владетеля на Крайова.
Няколко години по-късно, през 1733 г., се извършва друг акт на отмъщение от страна на олтениците. Легендата гласи, че в навечерието на Коледа същата година няколко олтенци и императорски войници са били в хана Пуцуряну в центъра на Крайова. Един от войниците на име Лоринц със замъглен ум от напитката хванал една от ханджийките и я целунал страстно. В кръчмата бил и едни хайдутин, годеникът на ханджийката, който, като видя обидния акт, започна да подкарал на юмруци на австриеца, за да го запомни и да го споменава. За кратко време проблема между двамата се превърна в широко разпространена битка между олтенци и имперските войници. Виждайки, че не успяват да се справят с олтенците, войниците избягали и се скрили в гарнизона близо до командването. Не след дълго много крайовци се събраха на портата на гарнизона с вили и брадви в ръка, искайки Лоринц. Намирайки командира на австрийската армия, докато нарушава военното поведение на войника, той го наказва, като го изпраща в затвора. Но дори и така не можеше да успокои яростната тълпа, която искаше да върши собствената си справедливост. След няколко часа обсада на гарнизона, крайовците го подпалват, губейки всички 375 австрийски войници в огъня.
Разбирайки за тези събития, които се случват в Олтения, Виена разпоредил австрийските войски да се оттеглят от региона и е създаден местен армейски корпус, който да хване хайдуците и да им помогне да запазят властта си в района. През 1734 г. по-голямата част от австрийската армия се оттегля, напускайки мястото на армия наемници, наети сред олтенските мъже, наречени пандури, водени от Неагу Папуре. Това, което австрийците не осъзнали, е, че подобно на Неагу Папура много хайдути се записали в списъка на пандурите, избирайки да получават заплатата без да си мръднат пръста, докато други продължили да бъдат и хайдути в същото време. По принцип Хабсбургската империя плащала на някои олтенци, за да хванат себе си или други хайдути, без да има арести близо две години.
Когато австрийците разбрали, че идеята им е безсмислена, спрели да плащат на пандурите. Те се разбунтували и нападнали Крайова, убивайки останалите представители на градската администрация. Според легендата, след тази атака австрийците решили да се оттеглят от Олтения за постоянно. Имайки предвид обаче, че тук нямало никой друг, който да поеме политическите или военните работи в региона, след като австрийците напуснали се създала липса на управление. В продължение на няколко месеца Олтения била в анархия, като броят на насилията нараснал значително..
При намесата на болярите, останали в Крайова, бившият хайдутин и пандур Неагу Папура беше обвинен да възстанови реда. Нито той остана дълго пред земните армии, след като няколко месеца беше заменен начело на Олтения от боляри и отново пое по пътя на кодра и хайдутите.
След краткото царуване на това, което стана известно в народа като Папура-Вода, Олтения остава почти независим регион в продължение на 35 години. Изоставена от австрийците през 1735 г., не може да бъде претендирана нито от румънската държава (защото според международните договори все още е принадлежала на Хабсбургската империя), нито от Османската империя (която, на прага на нова война между турците и австрийците, никога не е търсила отново да разшири границите си).
Легендата гласи, че този период би бил един от най-плодотворните в историята на региона, тъй като при липса на владетел, който събира данъци, населението просперира. Въпреки че нямаше система от закони, много неправомерни действия не бяха направени, знаейки, че престъпниците са на страната на народа, защитавайки го. Всеки проблем, решен преди това с решението, завършва с малко разбиране. В този доста спокоен исторически контекст това беше от полза, тогава бяха построени много къщи и църкви и бяха открити множество занаятчийски работилници.
Библиография:
- Constantin C. Giurescu, „Istoria României în date”. Editura Enciclopedică Română, 1971
- Costel Crangan, “De unde vine expresia „Ţara lui Papură Vodă“. Două momente istorice complet diferite au creat sensul cunoscut astăzi”, 26 martie 2018, https://adevarul.ro/locale/galati/de-vine-expresia-Tara-papura-voda-doua-momente-istorice-complet-diferite-creat-sensul-cunoscut-astazi-1_5ab79d90df52022f75008e0e/index.html
- Daniel Roxin, “Povestea uimitoare din spatele expresiei “Țara lui Papură Vodă””, 20 mai 2016, http://www.cunoastelumea.ro/povestea-uimitoare-din-spatele-expresiei-tara-lui-papura-voda/
- “Ţara lui Papură Vodă – sensul şi originea expresiei”, 26 martie, 2018, https://destepti.ro/tara-lui-papura-voda-sensul-si-originea-expresiei
- „Ţara lui Papură Vodă, în vremea lui Pazvante Chioru”, 6 iulie 2014, https://cersipamantromanesc.wordpress.com/2014/07/06/tara-lui-papura-voda-in-vremea-lui-pazvante-chioru/