Една от най-красивите природни забележителности в Румъния са Дунавските казани, зоната, където Дунав пресича пътя си през стръмни планински стени в стремежа си към Черно море. Влизайки в Големите казани посетителите са посрещнати от огромна скала, откъсната, сякаш от стената на планината. Формацията изненадва с човешката си форма, очевидно издълбана в твърдия камък. По-интересен обаче е фактът, че скалата изглежда различно по посока, от която гледате: вижда се от град Оршова, прилича на монах, носещ расо, с качулка загъната на врата; погледнато от противоположната посока, тя се представя като жена със скръстени пред гърдите си ръце, покрити от глава до пети с воал. Това е Сфинксът на река Дунав, не само обикновенo скално образование, но и обект на много местни легенди и истории. Най-известният е събран от Йоан Иван Логин и включен в сборника с разкази „Легенди за Синия Дунав“.
Говори се, че средновековните земи са били населявани отдавна от родословието на някои гиганти. Често те са се биели между тях и се хвърляли помежду си с толкова каменисти колела, колкото колелетата на колесницата. Предавайки новината, великият господар на великаните, който управлявал всички земи около него, колкото можеш да видиш с очите си, им заповядал да се успокоят, а не случайно някой да до удари с камъните и да разрушат къщите и дворците му. Веднага великаните се отървали от камъните на ръката си, страхувайки се от гнева на своя господар. От всички, един единствен, Джап от негово име се засмя на царя на земята на великаните. Много упорит той продължил да осмива останалите гиганти, просто – за да може да се сбие с някой от тях.
Виждайки гигантския крал, че Джап не се успокоява и продължава да не се подчинява на думата му, той решил да му даде урок, за да го запомни, докато е жив. Той съобщил сред поданиците си да причакат Джап и когато го видят да спи, да го хванат, да го вържат здраво и да го доведат пред него. Речено, сторено! Гигантите наблюдаваха. Когато Джап заспал, те се приближиха с дебели въжета в ръце, готови да го хванат. Сметките не им излезли!
Джап бил племенник на Туф, най-големият владетел на водите и брат на владетеля на земите. Тайно наблюдавал Джап, че е в опасност, скочил на помощ и го събудил от съня си. Изплашени да не привлекат гнева на владетеля на водите, гигантите се разпръснаха като яребици, опитвайки се да избягат сред хребетите на околните планини. Но без успех! Със своята сила господарят на водите превърнал всички в каменни пастири, които днес могат да се видят в Чукару маре.
– Сега, когато ти помогнах да избегнеш от сигурна смърт, твой ред е да ми помогнеш, каза Туф на племенника си.
– Кажи какво искаш, за да видя дали е по силите ми да ти се отблагодаря, Джап отговори колебливо.
– Искам нещо, което лесно можеш да постигнеш: девствена девойка, която да ми принесеш жертва сутрин на всяко начало на цял месец(пълнолуние), поискал господарят на водата.
Напразно Джап се завъртя от ъгъл в ъгъл, той трябваше да се подчини на желанието на чичо си. Направил каквото направил, и при първото пълнолуние примамил две девици, които se опитал хвърли във вълните на Дунав. Тогава земните девици разбрали злочестата съдба, които ги очаквало, и избягали или скрили къде видя с очите си.
Чрез завета между Туф и Джап, кралят на големите земи забелязал и той бил силно разтревожен да чуе какво правят хората от неговия народ. Решен да защити девиците, той изпратил своя добър съветник, Вечерния вятър. Вятърът убедил девиците, че ако се скрият в дворците на земния господар, той ще може да ги защити от брат си. Вярвайки на думите на съветника, момичетата се скрили.
Разбирайки за плановете на господаря на земята, Джап продължи да мисли и да мисли как да ги изпъкне. Веднага се превърна от гиганта в красиво земно момче и влезе в разговор с една от девиците, запътила се към двореца от кристал.
– Къде си се запътила, красива дама ?, попита Гиганта.
– Към кристалния дворец на императора на огромните се насочвам да избягам от яростта на гиганта Туф, който иска да ни погуби във водите на Дунав. Това там ли е?
– Аз също отивам там; да разделим пътят до там, великанът беше предложен с предговор, радващ се на късмета, който му беше дошъл. Неучудващо, Джап насочи младата девица към бреговете на Дунав, като възнамеряваше да я принеса жертва на чичо си Туф.
Научил новината за това, което искал да направи, той решил, този път, да му даде наказанието, което заслужава. Той изпратил в търсене на Кошава, ужасния вятър, за когото се твърди, че е душата на страшен змей. Когато Джап и девицата спрели по бреговете на Дунав, вятърът заля гиганта с такава сила, че го занесе до небесната слава. Виждайки, че ще бъде победен, великанът Джап хвана девицата с лявата ръка, а с дясната ръка хванал огромна скала, за да устои на порива и вятъра..
– Пусни ме, нечестив човек !, заповядал земният господар.
– Дръж се здраво, докато поривът свърши!
Но колкото и да духа силно Кошава, Джап не пуснал девицата, нито скалата, в които се беше вкопчила. Разгневен, императорът на огромните веднага превърнал и двамата, и девицата и гиганта, в каменна стена. Така момичето му беше предложа бърза смърт без мъчения, а на Джап – наказанието, което заслужаваше. Сфинксът на брега на Дунав е издържал хиляди години там, за да напомня на хората и гигантите никога повече да не го ядосват със собственика на дунавските земи.
Библиография:
- Ioan Ivan Loghin, “Legendele Dunării Albastre”. Editura Ion Creangă, București, 1971
- “Legende din arealul Parcului Natural Porțile de Fier”, http://www.pnportiledefier.ro/legende.html#p15