Легендата за Манастир Водица

Манастирът Водица в окръг Мехединци е един от първите документирани манастири в румънската държава, основан през XIV век от Свети Никодим. Създаването на манастира е обвито в ефир на мистерия и легенда: казва се, че Бог  се е явил на св. Никодим насън, като посочва къде да построи манастир. Според легендите светецът тръгнал да търси мястото, видяно в съня, и прекосил Дунава от юг на север, вървейки по мантията си.

Роден в Сърбия през XIV век, във влашко семейство, Никодим се прегръща и проповядва православната религия, превръщайки се в игумен на манастир на Атон. Една нощ на монахът Никодим му се явил Бога в съня си (според други източници, майка Пречиста или пратеник на Господа), който би наредил да се създаде монашеско селище в скалисто и залесено място, наречено „водопадите“:

– Никодиме, ти си тук, в мир и благополучие, докато братята ти с вяра отвъд Дунав се измъчват, защото не могат да служат на Бога. Хайде ставай и въври толкова бързо, колкото можете, и им помогнете, защото само по този начин те ще се спасят.

След тази поява Никодим взе със себе си необходимите неща и напуснал Светата планина, започвайки да търси мястото, видяно в съня. И той отиде   чак до Дунава, без да срещне точното място. Достигайки бреговете на Дунав, Никодим   искал да продължи пътя си, но не му бил показан начин да пресече дълбоките води на реката. Без късмет той се вървял нагоре и надолу по Дунава, търсейки начин да пресече на влашкия бряг  на р. Дунав. Не знаейки къде да я вземе оттук, уморен и лишен от закуски, Никодим седеше на брега, в сянката на дърво. За миг обаче той не възнамеряваше да не се подчини на получената в съня заповед или да се откаже от търсенето на мястото с водопадите. И докато светецът стоеше в сянката и гледаше към течащата вода, клепачите му станаха твърди, а очите му се затвориха, падайки в дълбок сън. Той дори не спи добре, защото Бог му се явил отново насън:

– Защо се спря, Никодиме? Отказали ли се от волята на вашия Бог? Станете и прекоси река Дунав, за да се поклоните в една от долините на място, както никой друг! Влашкият народ чака от вас да отворите очите си за Правата вяра, да им дадете сила и помощ в следващите години. Стани, не стой! Започнете с увереност към мен към влашката земя, точно над вълните на р. Дунав, защото водите няма да ви навредят, дори ще ви пренесат там, където ви заповядвам да стигнете. Постави наметалото си върху водата и вярата ти в Мен ще ти насочи стъпките и ще освети живота ви!

Когато Бог свърши да говори, Никодим се събуди от съня си и, без да спира за миг да се замисли или да се усъмни в словото на своя Господ, хвърлил се върху наметалото по  водата и  не потънал, нито той потънал, не тръгна по долината заедно с р. Дунав. Изглеждаше, че перелината му плава над водата! Кръстосал се, Никодим сложил единия крак на перилната, а с другия се отблъснал от брега, напускайки мястото. Около него водата сякаш тече по-бавно от останалата част на Дунав, и то не от запад на изток, а от юг към влашкия регион. По този начин вълните пренесли монаха на другия бряг, където той слязъл близо до Рушова (днешния град Оршова).

Виждайки как станал свидетел на подобно чудо, Никодим бил благодарен на своя Бог за непрекъснат молитвен ден и нощ. Щом свърши да благодари на Господа, той се заел да проучи докъде са го довели водите. Тръгнал към малък поток и, достигайки до поляна, пълна с цветя и зеленина, огрята от нежните лъчите на слънцето, той решил да издигне там манастир, наречен манастир Водица (което означава манастирът между водите).

След като монахът приключил с полагането на основата на първия си манастир във влашките земи, той отишъл до близкия хълм Духовней. Виждайки слънчевия склон на хълма, Никодим тръгнал да засажда лози, за да имат монасите от манастира  вино за светите духовни служби. Легендата  разказва че Светецът  бил изградил  тръби направени от глина, така мъста изстискана от  гроздето  да стигне от хълма до манастирските изби. При първият плод на лозата мъста се е превръщала в сладко и добро вино по-скоро опияняващо за ума, тялото и душата.

Легендата разказва още, че монасите, които дошли заедно с Никодим, да служат на службите, виждайки колко е хубаво виното, започнали да вкусват все повече и повече, пиейки го вместо студена вода.

Светецът виждайки поведението на монасите, не гледал с добри очи на това. Един ден той хванал един от монасите, докато пиел чаша вино в мазетата на манастира, и го осъдил да построи още една тръба, направена от глинени съдове, която да донесе вода от планинския извор в манастира. Работейки усилено върху изграждането на тръбата, монахът се научи да не се намесва отново в подреждането на нещата и да остане отдаден на духовните дейности. Говори се, че изворът, уловен от монаха от  манастир Водица, тече и днес, като е хванат и подреден близо до река Водица. Водата там е толкова студена и толкова добра, че лятото замъглява бутилките и засища жаждата по-добре от всеки друг извор.

Днес старата легендарна обител на манастира Водица, построена от Никодим, вече не съществува. Има само арка на портата и стар каменен кръст, който напомня на пътешествениците за благодарностите, които Свети Никодим е дал на своя Бог за чудото, което е извършил. През 2001 г. обаче наблизо е построен и осветен новият манастир Водица с традиционна румънска църква и  манастирски комплекс, които предлагат на посетителите оазис на мир, спокойствие и вяра.

Наблизо, както на румънския, така и на сръбския бряг, има и други форми на релеф, чиито имена напомнят за чудотворното преминаване на река Дунав от свети Никодим на неговата мантия, като „хълм Калугера“ или „долината на Калугера“.

Също в района е пътеката Маркопичи, която е свързана с друга местна легенда. Пътеката започва  близо до манастира Водица и се вие между дърветата до град Жидощица. Тя носи името си от един от монасите на манастира, на име Марку, който бил дясната ръка на Никодим. Човек с вяра и страх от Бог и Марку водеше дните си според църковните канони, в молитва и пост. Сред неговите задачи в манастира бяха търговският панаир в Жидощица, за да се купят задължителните манастири и неговите монаси. Докато отиваше на панаира Марку, един ден срещнал поглед с едно момиче, по-красиво от луната и слънцето на едно място и веднъж се влюби в нея. Напразно монахът се противопоставяше на горящите си чувства, напразно се молеше и пости. В крайна сметка изкушението беше по-силно от задължението му и Марку тайно се срещнал с красивото момиче при кладенец.  Речено сторено, монахът тръгнал по неизвестна пътека и срещнал момичето при кладенеца, разположен в поляна насред пътя между манастира и село Жидощица и много се харесали. Видяха се  веднъж, видяха се два пъти, докато на Никодим му се стори, че брат му отсъствал много по-дълго от преди. Подозирайки, че Марку се е отклонил от пътя на тяхната вяра, св. Никодим го последвал един ден и всъщност хванал младия монах, изпаднал в изкушение. Като наказание светията сложил  Марку дървена мотика в ръката му,  с която да копае цялата терен от манастира до тайния кладенец, за да направи пътека. Легендата гласи, че сочейки Никодим с ръка на Марку, тайната пътека в посока на кладенеца, в сянката на която е съгрешил, той би казал: Marco, prici! /Марко, причи/ (Марку, тук!), и оттам идва и името на днешната пътека. Посрамен и разстроен, че се е поддал на изкушението и не е достоен за вярата си, Марку беше поставен на копаенето и не спрял, докато не направил пътя към кладенеца. Пристигайки там, изтощен от умора, той сведе глава надолу и заспа в сянката на кладенеца. И монахът спеше толкова дълго, докато заспа завинаги. Оттогава, казват старите хора от селата в близост до манастира Водица, чешмата се е наричала Кладенеца на Поповоте.

Библиография:

Pentru mai multe informatii despre Program vizitati site-ul www.interregrobg.eu