Легендата разказва: Една от дъщерите на валията на Плевен – Осман паша, била сляпа. Опитвал се всячески баща й да я излекува. Но минавали годините, а той все не успявал. Срещнал веднъж една стара кадъна, оплакал й се, а тя му рекла: „Ще отидеш в дола с големите дървета, при извора и там тя ще се оправи. Но трябва там нещо да обещаеш, да сториш добро, ако дъщеря ти се излекува…”Речено-сторено. Изпратил тъжният баща в една красива местност сляпото момиче, лекувала се там тя и чудото станало. По Божията промисъл и с помощта и на молитвите на един тамошен монах.
Попитал валията що да стори за благодарност и се сетил. Оставил две тежки кесии с бели грошове, за да бъде построен на това място храм. И наистина, това бързо се случило. Построен бил в красивата местност малък дървен параклис, който дълги години служил на идващите тук около лековитата вода…
Случило се е през 17-и век…. Това е преданието, записано в кондиката на Добридолския манастир „Св. Троица”. Построяването на този първи параклис е последвано от дълги усилия святото място да бъде доразширено.