Данни за контакт +40 249 511 344; На входа на Музея, № 26, Каракал, 235200
(Мемориална къща Янку Жиану)
След 1809 г. хайдукът побеждава турците във Видин и Плевен, отървавайки Румънската държава от терора на Пазвант Кьору’ (паша Пазвантоглу). Той беше хванат, когато се разхождаше без придружител по улиците на Букурещ, осъден на смърт, но помилван след инцидент от романтичен характер. По-късно бившият Хайдутин става виден революционер и играе важна роля по време на революцията от 1821 г. на Тудор Владимиреску.
В началото на XIX век ръководството на страната все още искало да спре грабежите, които хайдушките чети извършвали и продължавали да извършват в Олтения. Йон Караджа, тогавашният владетел на Румънската държава, наредил на аруманския войник Яманди Джувара да арестува по всякакъв начин Янку Жиану, или чрез пряк бой, или чрез измама. Янку и Яманди се бяха срещали в миналото. Запазени бяха дори известните бележки на Янку Жиану, свързани със това: „Той нямаше какво да ни направи. В много пъти съм побеждавал Яманди Джувара – Грозно миришещия. Как жена му можеше да стои до мързеливеца Джувара, този, която не беше се мил с годините? ”.
С хитрост Янку е хванат през 1817 г., отведен в Букурещ, окован във вериги и осъден на смърт чрез обесване за „нечестиви дела“, престъпление в което „се е доказал в много случаи“. Но го спасила, аурата на легендата, с която той бил обградил себе си и очарователната си личност. Според стара традиция, ако една високопоставена дама поиска мъж, осъден на смърт, той е помилван. Легендата гласи, че малко преди да бъде обесен Янку, млада жена на име Султана Гълъсешку, част от антуража на дъщерята на владетеля, се позовава на действащия по това време закон, като изисква помилване на живота му пред съдебния изпълнител, с искане да ѝ се даде като за мъж. По-късно историята е разказвана от самия Жиану: „Докато се изкачвах по стълбите с примката на врата си, дамата извикала: „Стойте!”
След като почти видял смъртта си с очите си, Янку се успокоил за известно време, оставил настрана живота на хайдутин и приел живота на болярин. Сега женен мъж, той имаше имоти в Букурещ, Крайова, Каракал и Слатина. Известно време живееше спокойно в имението си в село Фалкой.
Едва през 1821 г., по време на революцията на Тудор Владимиреску, информацията за бившия хайдутин се появява отново в документите от онова време. След емоционална среща с бунтовническия водач, у Янку пламва огънят на боеца. Те го викат да се присъедини към тях, както когато са били заедно като хайдути, които също принадлежат към редиците на пандурите на Тудор Владимиреску.
След смъртта на Владимиреску през юни 1821 г. Янку Жану достига до първото трикольорно знаме на Румъния, направено от Петраке Поенару и носено от г-н Тудор на входа на Букурещ. Донася го един пандур, на които му беше поверена сигурността на знамето. Смятайки го за много ценно, Янку взема знамето и го вгражда в стените на къщата на един от синовете мси. Там знамето е било скрито повече от 100 години, докато не е намерено от потомък на Жиану. Чрез дарение знамето стигна до Военния музей в Букурещ, където е изложен днес.
След краха на Революцията от 1821 г. Янку ЖИану се оттегля в имението си в община Фалкойу, където умира от естествена смърт на 14 декември 1842 г. на 55-годишна възраст. Гробницата на известния хайдутин е в църквата „Успение Богородично“ в град Каракал, основана от семейство Жиану. Също така в Каракал може да се посети Моморалният „Янку ЖИану“, в който хайдутинът е прекарал част от живота си. Тук туристите имат възможността да видят различни лични вещи, принадлежали на Янку Жиану, мебели, предмети от бита, оръжия (кремък, пистолет с цип), книги с неговите бележки, снимки и семейни документи, но и произведения на изкуството, изобразяващи известния хайдутин.
Хайдутин, дребен болярин или революционен , Янку Джиану остава в колективната памет като фигура на легенда в смутен период от историята на Румънската държава. Делата му в услуга на хората или в интерес на страната често са били считани за героизъм. Пример за храброст и хитрост, саможертва и мъжественост, Янку Жиану винаги ще бъде един от най-харизматичните герои в историята на Олтения.
Библиография:
- „Iancu Jianu (1787-1842)”, http://www.iancu.com/iancu-jianu-1787-1842/
- Dan Cârlea, “Istorii și legende cu haiduci celebri”, 18 ianuarie 2013, http://ziarullumina.ro/istorii-si-legende-cu-haiduci-celebri-77272.html
“Iancu Jianu”, 6 mai 2019, https://ro.wikipedia.org/wiki/Iancu_Jianu