В пещерата живеел змей, на който леговището е било дълбоко някъде по галериите в най-голямата зала на пещерата. До там никой не можел да стигне. Дълбоко езеро прекъсвало входната галерия и дъно в него не се виждало. Който се опитал да премине отвъд езерото загивал. Задушавал се и умирал. Никой не е виждал змея и никому зло той не е сторил, но чето от полето се виждал горе пред входа на Магурата бял облак да се извисява като вихрушка, която се замитала далеч по гъстата дъбрава и изчезвала. Някои казват, че в този облак се криел змеят и с него излизал и се прибирал.
В една от скромните селски хижи живеело семейството на Вълко Горански. Имал двама синове-Петко и Горан, и единствена дъщеря Петра. Тя била красива мома. Отишла един ден Петра на нивата да работи. В това време бял сребрист облак се понесъл откъм пещерата, зашумял и се извил в страхотна вихрушка, която лазела като грамадно чудовище и приближавала към нивата, където била Петра. Когато минала вихрушката, момата изчезнала от нивата. скоро овчари пръснали вест по селото, че виждали Петра горе край пещерата, облечена в хубава премяна да стои пред зиналия тъмен вход. Хората решили, че тя е омаяна от някой змей. И всички почнали да твърдят, че тя живее със змея в пещерата. Поверието говорело, че преди събирането на реколтата змейовете обирали от целия район най-хубавите, най-чисти и едри пшеничени зърна и от тях правели чисто бяло брашно, а от първите най-едри и зрели зърна на гроздето правели гъсто вино, което се носело дори в кърпа.