HomeЛековития извор от манастира Бранковени

Лековития извор от манастира Бранковени

В средата на Каракалската равнина, на 19 км южно от град Слатина, по стария път, който свързва крепостта на румънската държава с Бъния на Крайова и недалеч от Пътят на Траян, обединил Сучидава (днешна Челей) със  Чедония (Сибиу), намираме Община Бранковени. Римският път, интензивно обикалян в древността от търговците и фермерите от румънската равнина, съвпада най-вече с асфалтирания път от днес, Пътят и до днес носи името „пътят на солта“, защото тук те преминаха към Дунав, за да бъдат натоварени и след това отведени до всички краища на Европа и Османската империя, със коли със сол, извлечени от солната мина Окнеле Мари.

Първата документална атестация на селото е отчетена през 1386 г. в документ, даден от владетеля на румънската държава, Мирчеа Стари. Преди повече от 500 години селото е било разположено по-северно от сегашното си положение. С течение на времето се премества на юг, на мястото си днес заради огнище на чума. Местността е имала ранно развитие в сравнение със съседните селища, още повече, че тук те са имали свой имот, тъй като от XV в. боляри, които имат големи управления в Бания или в двора на крепостта на Четате.

На картата на Константин Кантакузино, публикувана в Падова и посветена на неговия владетел и племенник Константин Брънковеану, където румънската страна е представена в началото на XVII век, селището Брънковени се споменава като пазар и като резиденция на  окръг Романаци. Според бележките на Мария Вадува, в работата „Манастир Свети Брънковени” тази позиция се дължи и на значението, което манастирът „Брънковени” има в съответния кралски двор.

И селото, и манастирът Брънковенилор черпят легенда. Така селото получава името си от първия си жител Бай  Брънку. Установил се тук, великите боляри от сем.  Крайовещи доведоха умели майстори, които да издигнат стените на нови останки. По-късно се добавят и други, така че на върха на хълма, където се намира селото, се поставят историческите сгради от феодалния тип (царският двор, църквите „Свети Никола“ и „Успение  Богородично“), основателите на нашия голям Басараби, Матей Басараб и Константин Брънковеану, които затварят хълма на запад.

Брънковени, господари на селото

В „Родословието на семейство Кантакузино от Великия бан Михай Кантакузино“ от 1902 г. Николае Йорга пише, че по отношение на епохата на произхода на семейство Брънковенилор, владетелите на селото, има две версии. По-стара, от 17-ти век, която свидетелства, че този имот е бил собственост на „старите боляри от Брънковени, по наследство, от предци, все още отричащи страната“, според писанията на епископа на Дука-Вода от 1674 г. Втората, малко по-нова версия, от осемнадесети век, се приписва на „Кантакузинския генеалог Бан  Михай, който открива Брънковени от Бранкович, син на зетят на сръбска княз Лазар (тъст на Негое Басараб), който след княз  Лазар Бранкович  е бил убит от турците, заселил се в Мунтения с леля си Деспина, съпругата на Негое Басараб. Основата на генеалога обаче е просто предположение, подкрепено от производното на името Брънковеану от Бранкович. Всъщност болярите  Брънковени не са нито толкова стари, нито наследяват името си от Бранкович от Сърбия, от които биха произлезли. Тяхното притежание, имението Брънковени, предава името на новия собственик (начинаещия от семейство Брънковени), в даден момент не твърде отдалечен и че самият имот – ако иска да прави етимологични предположения – също черпи името си от първия собственик Бай Брънку , от което и до днес остава като жив спомен името на долина, „Валеа Брънкулуй“, с който Брънку няма връзка с собствениците от по късно, а именно болярите Брънковени.

В община  Брънковени, окръг Олт има великолепен манастир, манастирът Брънковени, криещ между стените си извор с вода с лечебни свойства: Изворът на изцелението. Историята на това място за поклонение започва през 1570 г., когато млада болярка на име Челея Брънковеану построява тук малка дървена църква. Легендата разказва как по-късно, през 1634 г., племенникът на Челе Брънковеану, Матей Басараб, който станал владетел на Румънската държава между 1632 и 1654 г., възстановил и преобразил манастира, укрепил го срещу възможни атаки, превръщайки го в истински отбранителен бастион. Причината за това прераждане на мястото се разкрива от местна легенда.

 Ни какво казва легендата?

Намираме историята, дадена в монографията на окръг Романаци (днес, окръг Олт), написана през 1923 г. Тук се съобщава, че решението на Матей Басараб да възстанови и укрепи манастира не е било просто случайно, а че има общо с съществуването   в градината му  на извор с лековита вода.

Матей Басараб беше ерудиран човек, отгледан в къщата на семейство Крайовещи и прозорлив дух. Говори се, че владетелят страдал от кожно заболяване, което  лекарите от двореца не могли да намерят лек. Болестта била покрила с мехури ръцете и краката на владетеля. Един ден Матей Басараб се разхождал с доверения си човек през гората в покрайнините на село Брънковени, която заобикалял манастира, издигнат от баба му. Докато минавал през гората, се натъкнали на пълна с цветя поляна; като се навел, за да вземе няколко цветенца, владетелят замърсил ръцете си със земя. След това отишъл до близкия извор, за да си измие ръцете и останал изненадан, след като се измил и избърсал с носната си кърпа, що да види, мехурчетата, които имал върху ръцете си, са изчезнали като по чудо. После свалил обувките си и като потопил краката си във водата, те по чудо оздравели. В резултат на изцелението на владетеля, много хора дошли на извора в манастира Брънковени в Олт, за да намерят облекчение при различни заболявания и състояния.

Изворът тече и днес и хиляди вярващи от цялата страна все още идват тук, за да се възползват от лечебните ефекти на водата от Брънковени, особено в деня на извора на изцелението (първия петък след Великден). Според монахините в манастира изворната вода била изпратена за анализ, но в състава й не било открито специално вещество. Те твърдят, че лечебният ефект на водата е Божията благодат.

В момента изворът е каптиран   е изградена красива троица (християнски символ), украсена с мозайка, представяща посвещението на манастира Брънковени: Изворът на изцелението. Посетители от цялата страна и дори отвъд нейните граници идват тук, за да се насладят на ефектите на водата, но и да прекарат няколко часа в специална природна обстановка, да се възхитят на красотата на архитектурата на монашеския комплекс или на историческото значение на тези места.

Една от атракциите на комплекса е сегашната църква на манастира, преустроена през 1699 г. на мястото на старата от Константин Брънковеану, владетелят на румънската държава между 1688 и 1714 г., обезглавен в Константинопол (Станбул) точно пред Високата порта заедно с всичките четирима сина като  наказание за това, че не искат да отхвърлят правилната християнска вяра да се обърне към исляма. Войводата искаше да защити православния свят на Балканите и да запази целостта на Православието в Трансилвания срещу тенденциите на католицизма, във време, когато католическата църква заплаши истинското единство на румънския народ и много унгарци вече преминаха към калвинизма. Родителите и бабата на владетеля са погребани в манастира Брънковени. Туристите също могат да посетят музея на манастира, а тези, които търсят легло за през нощта, чиния с храна или чаша със студена вода, са посрещнати от приветливите монахини от манастира Брънковени.

Монахините също направиха камбанарията – мястото, където владетелят се молеше със съпругата си. Също в църквата, но на входа, се намира и гробницата на Попа Шапка, който помогнал на мястото да оцелее, след като Куза конфискува манастирските активи. Манастирът в Брънковени не беше заобиколен от комунистите, които принудиха монахините и монасите да напуснат и да си търсят работа, като мястото през това време беше преобразувано в убежище.

Археологически находки

В Брънковени далечното минало все още живее през остатъците, показани на бял свят. Така в близост до манастира са били идентифицирани дакийски селища – некрополът на Валени или Магура де Валени, както казват местните живи свидетелства за общности след II и III век пр.н.е. Също така римска крепост, запазена като никоя друга в страната ни, чака продължаването на археологическите проучвания под ръководството на някои профилни специалисти.

Тук са открити също керамични съдове, бронзови стрели, челюсти на мастодон, монети, бойно оръжие, домакински инструменти и др., Принадлежащи към културите на Коцофени, Вадастра и Боян. Тези предмети са изложени в местния Училищен музей (основан от учителите Мария и Константин Кожокару, на 24 януари 1968 г.), в манастирския музей „Брънковени“, както и в музеите в Слатина, Клуж, Каракал и Букурещ.

Открит е и керамичен водопровод, който се използва както за водоснабдяването на питейната вода на Кралския двор, така и за турските бани от манастира „Брънковени“. Този водопровод е открит по време на работата по уреждането на спортна база на разстояние около 500 м под билото на хълма, като се започне от селската църква до „Манастира Брънковени““.

 

Библиография:

Pentru mai multe informatii despre Program vizitati site-ul www.interregrobg.eu