В окръг Олт е много популярна легенда – за „Господаря от росата“, която разказва тъжната любовна история на пътуващ принц, разтопен от слънчевите лъчи в сутрешната роса.
Говори се, че някога той е бил горд и красив младеж, собственик на големи имения и дворци край Дунава. Той се разхождал по земите между брега на р. Олт и планината Ловище. Докато се разхождал из тези места, той срещнал красиво момиче, в което се влюбил. Сърцето му се късаше толкова силно, че всяка вечер той идваше в къщата й, но младежът беше орисан никога да не вижда слънцето, защото тогава ще се стопи като роса! Поради тази причина той беше известен и като „Господарят от роса“.
За да достигне по-лесно до приятелката си, принцът наредил да бъде построен Пътят на Роса – калдъръмен път от двореца му на река Дунав до къщата на любимата му в близост до планините. Говори се, че за да завърши пътя възможно най-скоро, Господинът от Роса би наредил и местните, стари и млади, децата и жените да работят. Никой не се отървал от тежката работа по Господарския път, дори бременните жени им дали два пъти повече работа, и за бебето, което носели в утробите си.
Когато пътят бил готов, Господина от Роса, всяка вечер ходел при избора на сърцето си, където оставал до зори. При първите песни на петела, той се качвал в каретата и бързо се връщал към Дунава.
Легендата гласи, че желаейки да отмъстят за липсата на човечност на принца, хората в селото, в което е живеела любимата му, изклали всички петли за една нощ. Когато дошла сутринта, в селото не се чувал шум. Господина от Роса осъзнал, че е станало твърде късно, че денят наближава, и побързал към дворците си, където слънцето да не може да го докосне. Той пришпорил конете си толкова силно, колкото можело, но колкото и да бързали, той не пристигнали навреме. Първите слънчеви лъчи се показали зад хребета на планината, а Господина от роса се разпръснал като пара, заедно със своя кон. На това място останали само цветето момини сълзи, блестящи под слънчевите лъчи като хиляди маниста от роса.
Смята се, че резиденцията на Господаря от роса би била в крепостта Сучидава (днешна Челеиу, гр. Корабия) и че той би се влюбил в дъщерята на император Галериу (известен в народа като император Лер), който е живял в Крепостта Ромула Малва (близо до Каракал). Когато Господаря от роса се стопил, се роди потока Потопин, точно до местността Добрословени днес. Пътят на Росата всъщност би бил Пътят на Траян, който започна на територията на Румъния днес от каменния и дървения мост от Сучидава, близо до крепостта Ромула Малва (близо до Каракал) и се изкачва към Трансилвания по Олт.
Библиография:
- Adrian Bucurescu, „Domnul de Rouă al Românilor”, 16 octombrie 2012, http://epochtimes-romania.com/news/domnul-de-roua-al-romanilor–171547
- „In pas de legenda: Drumul Domnului de Roua, de la Sucidava spre curtile lui Ler imparat”, 8 martie 2015, http://www.ziare.com/cultura/documentar/in-pas-de-legenda-drumul-domnului-de-roua-de-la-sucidava-spre-curtile-lui-ler-imparat-1351781
- „Legenda delicatului Domn de Rouă, transformat în pârâu la răsăritul soarelui”, 6 martie 2016, https://adevarul.ro/locale/slatina/legenda-delicatului-domn-roua-transformat-parau-rasaritul-soarelui-venea-iubita-sa-fata-ler-Imparat-1_56daae555ab6550cb884c10e/index.html
- „Hai să descoperi Dobrosloveni…prin legende: Domnul de Rouă”, https://zigzagprinromania.com/blog/domnul-de-roua/