Жителите на Терпезица, окръг Долж казват, че в близост до селото им е заровено огромно съкровище. Те твърдят, че техните родители и баби и дядовци също са чували от своите предци няколко версии на легенди, които разказват това мистериозно съкровище.
Повечето жители разказват как през XIV в. в румънската държава имало османско нашествие. Една неделя, когато всички младежи от селото, момчета и момичета, се събрали на хорото на поляната в края на гората край селото, турците ги нападнали. Говори се, че османците ги убили всички, няколко момичета успели да избягат и се хвърлили в кладенеца, за да не бъдат хванати и обезчестени.
Османците, които вече ограбили няколко села в района, имали каруци, чували и куфари пълни с злато и друго богатство. За да не карат толкова голяма тежест по пътя си към селата на север, те решават да погребат и мъртвите, и златото в обща яма. Те решават да вземат съкровището на връщане към Османската империя. Но един по един турците загинали загубили битките с румънците и никой не се върнал, за да вземе златото. Съкровището останало погребано на същото място, което никой до сега не е намерил.
Жителите на община Терпезица са чували за това съкровище, но твърдят, че е било прокълнато. Говори се, че веднъж годишно, в нощта след деня на убийството на младите хора от турците, на полянката в края на гората в близост до селото се чува шум и музика и има голяма суматоха, в светлината на която „парите играят“ сякаш играели хоро. Година след година моментът на клането в селото се пресъздава като преди 700 години. Старейшините на селото казват, че който види играта на пари, умира веднага, освен ако не е писано на този човек да намери съкровището и да забогатее.
Друг вариант на легендата за съкровищата от Терпезица разказва, че съкровището, погребано в края на гората, би принадлежало на Влад Цепеш (1431 – 1476), владетел на румънската държава три пъти между 1448 и 1476 г. На път за Ардеал, Цепеш някои от неговите доверени слуги са изпратени да отнесат съкровището на владетеля в манастира Тисмана, за да го вземат на връщане. Коварен болярин разбрал местоназначението на съкровището и казал къде слугите на Цепеш отиват, при по-малкия му брат Раду Красивият, който също да царува след Цепеш. И турците разбрали къде владетелят е изпратил златото, така че изпратили конници, които живеят от плячкосвания през войната, наречена Акънджии, да сложат ръка на съкровището на Румънската държава.
Разбирайки, че са преследвани от османците, верните войници на Цепеш заровели съкровището в скрито място близо до село Терпезия днес. Те не предали доверието на своя владетел, дори когато били хванати и измъчвани от акънджии, умирайки, без да кажат на османците къде са скрили златото. Турците разпитали и жителите на близките села, за които подозирали, че помогнали на войниците на Влад Цепеш, но понеже отказали да им отговорят, убили всички. В края на краищата турците преминали Дунава и се върнали в Османската империя без богатството.
Говори се, че съкровището е намерено от един член сем. Крайовещи, основател на Крайова, което би обяснило богатството на това семейство и бързото им възкачване на власт.
Библиография:
- Cristian Vasilcoiu, „“Joaca banii“ la Terpezita-Dolj”, 15 martie 2004, https://adevarul.ro/locale/craiova/legenda-fantomei-padurea-radovan-judetul-doljmireasa-radovan-razbuna-cei-vii-lasarea-intunericului-1_511b3e3c344a78211834bdfc/index.html
- „Legende”, http://www.dafinoiu.ro/marian/legende.htm
• „Comoara lui Vlas Tepes, ascunsa la Terpezita (Dolj)?”, 2 octombrie 2010, https://hartacomorii.blogspot.com/2010/10/comoara-lui-vlas-tepes-ascunsa-la.html