Поглеждайки над железопътния тунел в близост до град Гура Въи, окръг Мехединци, днес можете да видите скалисто образувание с човешка форма. Формацията, която прилича на разтревожен старец, като че ли пази околностите като вечен страж. Възрастните хора от близките села разказват легендата за тази скала, която наричат Старецът или Старецът от камък. До около 1965 г. наблизо имало подобна скала, която местните наричали Баба. От хилядолетия Старецът и Бабата доминирали необезпокоявани над скалистите върхове в района.
Легендата разказва, че в началото на историята свети Петър, живеещ по тези земи се разболял сериозно и останал на легло. Той помолил няколко баби да отидат от другата страна на р. Дунав, при сърбите, да му донесат някои билки за лекарство. Но бабите вървели бавно и дори спрели да си поговорят, така че Свети Петър изпратил три пъти небесните птици да ги търсят. Дните минаваха като часове един след друг и Свети Петър не получил никакви признаци че бабите се връщат. Без лечебните растения силите напуснаха светеца, който се чувстваше все по-слаб. Тогава той изпрати след тях небесните птици, които, ако ги видят да идват, ще му кажат бързо, за да запази дъха си жив и смъртта далеч. И светецът изпрати небесните птици веднъж без успех и ги изпрати втори път за нищо и едва когато ги изпрати трети път, те му казаха, че бабите са се върнали, но че са спрели да починат на един камък наблизо. Там бабите се бяха заприказвали, без да бързат разказвайки впечатления от чужди земи, които обиколили в търсене на лекове.
Ядосан, че бабите се спрели да си говорят, докато смъртта го очаквала, Свети Петър хвърлил върху тях следното проклятие: Да се вкаменят и до края на света да не се разделят! Ето как каменното образувание, известно като Баба, останала до своя Старец, до 60-те години на миналия век, когато хората ги разделили, и платили с живота си заради този акт…
Когато започнали работата по водноелектрическата централа „Железни врата I“, се смятало, че скалите ще стоят на пътя на строителите. Така образуванието Баба е взривена от работниците, работещи върху язовира, когато започнали да копаят тунела в скалата. Не само експлозията разтърси околностите, но и друг инцидент, който шокира жителите и района и общественото мнение.
От екипа, предназначен да взриви скалната формация, бяха 9 работници. На тях беше дадено зареждане с експлозив и им бяха показани предварително установените места, където трябвало да поставят динамита, за да отстранят скалата. Един от 9-те работници, бидейки местен, познавал легендите, според които Старецът и Бабата са пазили заедно векове околните села. Той беше единственият, който отказа да монтира експлозива, който би разрушил скалата Баба.
След като динамитът се поставил в основата на скалата, фитилът се запалил и експлозията превърнала Баба в хиляди парчета камък. Цялата долина на Дунав беше разтърсена и оплаквана, че загуби хилядолетната си охрана. Когато прахът паднал на земята, цялата област беше потопена в тихо предсказване на злото.
Когато дошла вечерта, работниците оставиха инструментите и оборудването си настрана и се качиха на вагона, за да идат по домовете си. Не можеха да си представят, че никога повече няма да ги видят! На железницата вагонът беше изненадан от локомотива на влак, който го унищожи напълно. Единственият оцелял от трагичния инцидент бил работникът, който отказа да постави динамит в краката на Баб.
Според етнографа Василе Чиу, „В деня, в който беше взривен с динамит, капитанът и неговите работници (девет на брой) се качиха на вагон, бяха изненадани на железопътната линия от локомотив. Единственият оцелял: онзи, който не е работил по унищожаването на Бабата. И тогава хората остават с впечатлението, че това е проклятие за тях, защото са разрушили тази скала”.
Поради страха от проклятието, никой работник нямал смелостта да опита да взриви Стареца, който останал единственият пазител на Дунавската долина. Освен това, в близост до скалистото образование Старец е изградена пътека за достъп, така че местните жители и туристите да облекчат самотата му.
Библиография:
- Alexandra Georgescu, „Legenda bătrânului de piatră care veghează intrarea în Severin. Muncitorii care i-au dinamitat „perechea“ ar fi fost mai apoi blestemaţi”, 23 februarie 2015, https://adevarul.ro/locale/turnu-severin/legenda-batranului-piatra-vegheaza-intrarea-severin-muncitorii-i-au-dinamitat-perechea-fost-mai-apoi-blestemati-1_54eafe5f448e03c0fde5d700/index.html
- Tudor Pamfile, “Povești”, 1910.