Най-разпространената легенда за Белоградчишките скали е легендата за двете забележителни фигури – Монахът и Монахинята. В древни времена на двата най-високи върха между Белоградчишките скали е имало два манастира: мъжки и девически. Между калугерките имало една необикновена хубавица – сестра Витиния. Девойката доста често срещала в планината красив, висок и строен овчар, с черни очи и със смолисти коси. Свирел той ненадминато на кавал. Слушала Вита свирнята му, която се леела като бързоструен поток, и в сърцето й се раждала голяма обич. Родителите й я дали обаче в девическия манастир. Дни и нощи Вита плачела неутешимо в тъмната си самотна килия. Но една нощ Вита чула тъжния далечен глас на кавал. Свирнята идела откъм върха, където бил мъжкият манастир. Оттогава всяка вечер, когато всичко заспи и покой обхване манастира, Вита слушала успокояващия душата й глас на кавала и така дочаквала изгрева на слънцето. Започнали младите да се срещат тайно. Родило се детенце, но калугерките неумолими я изгонили от манастира с проклятие. Гледал я и нейният любим и се чудел как да й помогне. И в миг станало чудо: земята се разтресла и с грохот се съборил женският манастир, като затрупал всичко живо вътре. Вкаменила се и молещата се за милост Витиния с детето си. Ужас вкаменил и хукналите да бягат монаси. Вкаменен пред манастирската врата останал монах Лука – любимият на Витиния.
Стоят и до днес останките на срутения метох, вкаменените калугери и над всичко – вкаменените фигури на Витиния и Лука, Монахията и Монаха.