HomeВремето на Пазванте Кьору’(Кьоравия)

Времето на Пазванте Кьору’(Кьоравия)

В периода между края на ХVІІІ и началото на ХІХ век Олтения е била постоянна плячка на нахлуванията от към  р. Дунав на Видинския паша, Пазвантоглу. Неговите войници, наричани пазванджии (стражари), ограбвали, разрушавали или изгаряли къщи, работилници и църкви. Единственият регион, който се завърна между границите на румънската държава след дълго време, беше „Страната на Папура Вода“ и сега нови нещастия я засегнаха.

Скоро изразът „по времето на Пазванте  (Кьорул’)“ влязъл в общия речник и станал много използван, което означавало период на лошо управление и големи трудности. Много от събитията, които се случиха през този период, станаха популярни легенди. С времето обаче изразът променил значението си, обозначавайки нещо изключително старо или остаряло.

Кой беше Пазвантоглу?

Осман Пазвантоглу беше османски войник, чийто завладяващ и бурен живот го изпрати директно в учебниците по история на Османската империя, но по-късно и на Румъния. В младостта си той се занимавал с домакинската работа, задължение, забранено на мюсюлманите, поради което бил много близо до обесване. Той успя чрез подкупи и намеси да бъде оставен в изгнание, прекосявайки Дунав в румънската държава. Тук той влезе в обкръжението на Николае Маврогени,  владетел на Мунтения с фанариотичен произход на румънската държава, ставайки началник на личната му гвардия. По-късно Пазвантоглу заговори срещу владетеля, но плановете му бяха освободени и той отново беше много близо до смъртта. Той спести и този път намесата на приятеля си Ригас Ферайос, известен по това време гръцки поет.

Връщайки се на юг от Дунав, той започва серия от грабежи на Балканите, придружени от тълпа турци и албанци. Парите, събрани от тези набези, изпраща султан Селим, като обещава, че ще изпрати още много, ако бъде наречен Ага. Султанът се назначава на Осман Ага, но скоро амбициите му растат и той започва да иска своята великденска позиция. Тъй като Високата порта се колебаеше да го назначи на това високо място, Пазвантоглу въстана срещу султан Селим. Той събира наемници от всички краища на Европа и създава своя собствена армия, с помощта на която Видин формира независима държава, чийто Паша се самопровъзгласен. Добър борец и фин дипломат, той успява да владее до 1798 г. територия, която се простира от Белград до Варна и от Дунав до Балканите. Той създава частни дипломатически отношения и издава собствена валута, на която е изобразено  собственото му лице.

Тази капка напълнила чашата и султанът решил да даде урок на пашата. Той изпратил 100 000 еничари под командването на Хусейн Кукуч, за да накаже Пазвантоглу, но те не успяват да превземат Видин. Впечатлен от интелигентността, решимостта, смелостта и амбицията на Осман, султанът решава да му прости и да му предложи толкова желаното завоевание.

Пазвантоглу във Влашко

Благодарение на период на получаване на  титла Паша, Пазвантоглу скоро развива други амбиции. Сред тях жаждата за пари, злато и богатство, но и непоколебимото желание за преследване и борба. Прекосява Дунава и систематично граби и подпалва селата в Южна Влахия, убивайки мъже и бебета и изнасилва жените. Чрез действията си и пазванджиите си  той привлича омразата на влашкото население и хайдутите.

Апогеят на омразата им е достигнат през 1799 и 1800 г., когато Пазвантоглу ограбва и опужарява  Крайова. Неговите войски бяха опустошени от тези набези, като само 300 от приблизително 7000 домове оцеляват. Ако през 1799 г. турците само са ограбвали магазините и търговците на Стария пазар на града и няколко болярски къщи в покрайнините, през 1800 г. те запалват голям пожар, който унищожава цялата търговска част на Крайова. Тогава се казва, че всички магазини, складове и работилници са изгорени, така че нито турците, нито крайовците не останали с нищо.

Две години по-късно Пазванте изпраща войските си в Букурещ. Изплашен от новината, владетелят бяга от столицата, която неизбежно изпада в анархия. Редът се възстановява с бруталната намеса на турските войски.

Легенда за името Пазванте Кьору’(Кьоравия)

След многобройните атаки на пазванджиите на север от Дунав, олтенските хайдути, водени от Янку Жиану, им дават смазващ отговор. Те организират през 1809 г. поредица от набези за проследяване на пазванджиите край Видин. Там самият Янку Жиану влиза в битка с Пазвантоглу, изваждайки едното му  с ятаган. Оттук идва и прякорът на Пазванте Кьору’(Кьоравия),  който получи страховитият Паша на Видин! Личните му пазачи му помагат да избяга от яростта на хайдутите от личен пазач. Виждайки го как бяга, Янку бил извикал: „С тази ръка извадих окото ти, и със  същата ще  те убия, езическо куче“.!”

Според традицията, вечерта на този успех, Ница Балай от Ишалница направил за Янку Жиану известната песен „Станах  мамо  Олтенец“. Няколко години по-рано, по нареждане на владетеля, певеца е отрязал пръстите си с дясната ръка, за да не възстава  чрез песните си. Но той продължи да пее и да композира!

След тази победа Янку Джану и хайдутите на Олтения продължават атаките си, обстрелвайки Видин и Плевна и унищожавайки турския поток от Турну Магуреле.  Според легендата, Пазванте Кьору’ щял да умре след унищожаването на Видин от Янку Жиану, но други теории твърдят, че е бил отровен от еврейския лекар от град Видин, по заповед  на султана, който не бил забравил измяната на Пазвантоглу.

Крайова по времето на Пазванте Кьору’

Според популярната олтянска традиция изразът „по времето на Пазванте Кьору“ би означавал период на голяма трудност. Това се дължи както на проблемите, с които Крайова се сблъска по време на набезите на пазванджиите (грабежи, пожари, престъпления), така и на други нещастия, засегнали града в онези времена. Например се казва, че в края на XVIII век донесе със себе си довел земетресение (1790 г.), чумна епидемия (1795 г.) и най-големият и опустошителен пожар в историята на града (1796 г.). Дори началото на следващия век не е по-ярко, бе белязано от въстание на бедните квартали (1801 г.) и от ново нападение на турците, след което вземат 50-60 момичета за харема на Пашата във Видин (1808 г.).

С течение на времето събитията и събитията от онези времена стават все по-далечни в колективната памет. Поради тази причина се промени и значението на израза „по времето на Пазванте Кьору“, който се използва днес със значението на далечно време или остаряла работа.

 

Библиографие: