На една от дунавските тераси в близост до град Корабия, окръг Олт се намира крепостта Сучидава, бивш икономически и военен център на гето-дакийското племе Сочи. Археологическите открития, които включват керамични фрагменти до бронзови гривни, пръстени или оловни рамки за огледало, свидетелстват за хилядолетното съществуване на крепостта. Възрастните хора в района и служителите на музея, които стопанисват крепостта днес, разказват, че историята на Сучидава е била проблемна и породила много любопитства и легенди.
След завладяването на Дакия, римляните построили тук крепост, която би допринесла за развитието на едноименно гражданско селище Сучидава. Историята на първата отбранителна крепост започва по времето на римския император Аврелиан, който построил път между Сучидава и Трансилвания и укрепил севернодунавската граница, преди да изтегли войските и администрацията си от Дакия през 275 г. Крепостта е била обитавана от император Константин Велики, който също изгражда каменен мост над река Дунава и възстановява стария римски път. В разгара на своето значение Сучидава е била столица на територия, простираща се от река Жиу до река Олт и на север, близо до крепостта Ромула (близо до днешния гр. Каракал). През V-VI в. Крепостта е разрушена от хуните, преустроена от император Юстиниан, така че около 600-те години е трайно разрушена от аварските робски нашествия. По-късно в района на стария град се заселва румънско население, което издига средновековно укрепление.
Много от целите на крепостта Сучидава, които бяха разкрити от археологически разкопки, са истински исторически куриози. Например камъните, които са били използвани за изграждането на стените и портите на крепостта, се смята, че са донесени със салове по Дунава, от България. Това предположение се основава на откриването в камък на следи от черупки и фосили, които произхождат от дъното на Сарматичното море.
Най-интересната история обаче е тази на Тайния кладенец, смятан за основната атракция на крепостта. Кладенеца, заедно с християнска църква в непосредствена близост, е построен през 6 век от император Юстиниан, но изпада в забвение за няколкостотин години. Легендата гласи, че до средата на ХХ век местните жители са започнали да крадат камъни и тухли от района на крепостта, които след това са използвали, за да строят собствени домове. През 1958 г. един от тези хора, които дошли да крадат тухли, открили кладенеца случайно. Тъй като служителите не намерили средства за възстановяване на кладенеца, той бил затворен отново за още десет години. През 1968 г. кладенеца на Сучидава е открит и проучен.
Тайният кладенец се счита за уникален паметник в римо-византийската архитектура. Не е изкопан вертикално, като обикновените кладенци, а по наклонена равнина. Тунел със стъпала се спуска в наклонена равнина на 26 метра – до дълбочината от 18 метра, където улавя водите на подземен извор. Доскоро изворът беше във връзка с водите на Дунав. С нарастването на река Дунав се увеличи и нивото на кладенеца. След 2006 г. е построен язовир и сега водата в кладенеца поддържа постоянна дълбочината си от 1 метър.
До този извор таванът на тунела е възстановен до първоначалната си форма на пирамида. За тази особеност на кладенеца се казва, че му е дала устойчивост на строителството, а на водата, чрез пирамидалния ефект, специални свойства, като чистота. Поради наклоненото си положение самият кладенец се намира на 14 метра извън стените на крепостта Сучидава.
Днес крепостта Сучидава е една от най-важните туристически цели в окръг Олт. Посетителите, които се разхождат вътре в крепостта, са поканени да се спуснат до извора, да се възхитят на тавана във формата на пирамида и да изпият чаша студена , прясна вода, след като си намислят желание…
Библиография:
- Mirela Marinescu, “Fântâna secretă din Cetatea Sucidava”, 28 februarie 2015, https://www.gds.ro/Actualitate/2015-02-28/fantana-secreta-din-cetatea-sucidava/
- Geta Roman, „Sucidava, cetatea de la Dunare, renovata din bani europeni”, https://www.historia.ro/sectiune/general/articol/sucidava-cetatea-de-la-dunare-renovata-din-bani-europeni
- Album „Castrul Roman Sucidava”, Federația Patronatelor din Regiunea Oltenia F-PRO, aprilie 2012




