Андрий Попа е един от най-известните олтенските хайдути от края на 18 век и началото на 19 век. С неговото име са свързани много легенди, а поетът Василе Александри е посветил стихотворение, чиито текстове бяха прочетени по музика на рок групата Phoenix.
Андрий Попа би бил роден в село Сеака в окръг Олт и бил хайдутин заедно с Янку Жиану, заедно с който Видин и Плевна били нападнати и унищожени. След смъртта на паша Осман Пазвантоглу във Видин, Андрий Попа отишъл на фронта, за да освободи десетките момичета, откраднати от турците от земите на Олтения и превърнати във кадъни.
Отваряйки вратите на двореца, Андрий намерил не само 50-те влашки момичета, но и 500 девици от цялата страна, всички красиви като луната в небето. Не знаейки какво да прави с тях, хайдутинът ги натоварил всички в каруци и преминал река Дунав към румънската държава, влашките момичетата ги оставил да отидат по къщите си, а останалите ги дал за съпруги на свестни хора. Говори се, че някои са се омъжили по любов, а други ги е продал, разменил за: седло за кон, оръжие или торба с пари. Години след освобождаването на кадъните някои войници на кралството преминавали от село в село в търсенето им, обещавайки им свобода. Но те вече създали семейства, със съпрузи, деца и домакинства, така че никоя не искала да се върне по родните си места. От Олтения Андрий Попа преминал планините към Трансилвания, оставяйки на мъжете от румънските села по тези места няколко стотин кадъни за жени.
Докато омъжи или продаде всички кадъни, Андрий Попа и неговите хайдути се скрили в малко село близо до Крайова, Палилула. Това било любимото място на Андрий Попа да се крие и след като ограбили турските пощальони и взели обратно събраните в Олтения данъци. Селото, което съществува и до днес, е построено в долина, скрита от очите на любопитните зад хълм, заобиколен от гори от две страни. Така откъдето и да погледне човек, няма как да види село Палилула. Легендата гласи, че нито властите, нито турците, нито германците, когато са окупирали Крайова през 1916 г., по време на Първата световна война, са открили това село.
Тук дълго е живял Андрий Попа, заедно с няколко кадъни, които е запазил за себе си и своите доверени хайдути. Говори се, че той е напускал скривалището само за да развива своята дейност или при пресушаване на кладенците в горещо лято. Към днешна дата водоснабдяването е проблем в село Палилула, като подземните води са на много голяма дълбочина.
Делата на хайдутина остават в румънската култура благодарение на поезията, написана от Василе Александри. В края на него поетът пише бележка за края на Андрий Попа: “ Този крадец обикалял страната цели седем години, без да могат да го хванат властите. През 1818 г. Михай Козони, чичо на автора, е поръчан от кралското командване да залови на този известен крадец. Срещайки се с него във Валеа-Сеаке, той го убил, след бурна битка от няколко часа.”
“Cine trece-n Valea-Seacă
Cu hamgerul fără teacă
Și cu pieptul dezvelit?
Andrii-Popa cel vestit!
Șapte ani cu voinicie
Și-a bătut joc de domnie
Și tot pradă ne-ncetat,
Andrii-Popa, hoț bărbat!
Zi și noapte, de călare,
Trage bir din drumul mare,
Și din țară peste tot!
Fug neferii cât ce pot,
Căci el are-o pușcă plină
Cu trei glonți la rădăcină,
Ș-are-un murg de patru ani,
Care mușcă din dușmani,
Ș-are frați de cruce șapte,
Care-au supt sânge cu lapte.
Și nu-i pasă de nimic,
Andrii-Popa cel voinic!
Căpitane, frățioare,
Ce se vede despre soare?
Să zăresc vro patru cai!…
N-auziși tu de-un Mihai?
Căpitane, te gătește,
Mihai mândrul te gonește.
Iată-1, vine ca un zmeu!
Fă trei cruci la Dumnezeu.
Cum îi vede-n depărtare,
Popa strigă-n gura mare:
„Hai la goană de neferi!
Hai la horă de muieri!“
A zis! țipă, se aruncă,
Trece șes, pâraie, luncă
Cu fugarul sprintenel
Și cu hoții după el.
Mihai mândrul vine iară,
Falnic ca un stâlp de pară,
Pe-un cal alb ce n-are loc
Și din ochi aruncă foc.
Fug cum fuge-o o rândunică,
Fug ca fulgerul când pică,
Și se duc voinicii, duc,
Cu urgie de haiduc!
Piept în piept!… câmpul răsună
Toți de tot dau împreună.
Toți la luptă-s încleștați,
Toți în sânge încruntați.
„Ura, frați!“ caii nechează,
Sus văzduhul scănteiază.
„Ura!“ moartea s-a ivit!
Vulturu-n zbor s-a oprit!
Zi de vară pân-în seară
Dau voinicii să se piară
Și cu fierul ascuțit,
Și cu pumnul amorțit.
Sângele-n răni gâlgâiește,
Glasu-n gură se sfârșește.
Zece-s morți! doi încă vii,
Mihai mândrul și Andrii.
Andrii fuge făr’ de-o mână,
Prinde murgul la fântână,
Dă pieptiș, sare pe șa
Și din gură zice-așa:
„Zbori, copile sprintenele,
Să mă scapi de chinuri grele,
Că mă jur, de mă-i scăpa,
Ca pe-un frate te-oi căta“.
Murgul sprinten se repede.
În zadar! Mihai mi-1 vede!
„Stai, hoț-popă, dragul meu,
Să-ți arăt cine sunt eu!“
Și cum zice, mi-1 chitește,
Drept în frunte mi-l lovește!
„Ura!“ Vulturul din nori
Răcni falnic de trei ori.
Василе Александри – Андрий Попа. Ocna, 1843
(интерпретация на стихотворението: Стихотворението, написано от Василе Алесандри, ни описва част от живота и смъртта на хайдутина – крадец Андрий Попа.
Поезията има две отделни части. Една, който представя хайдутина, който в продължение на седем години, „с гърдите си непокрити”, с „камата” и пистолета, ограби големия път на поляната си и сложи страха пред властите и владетеля на страната, които отчаяно се опитвали да го заловят.
Той е представен като безстрашен герой, борещ се срещу царуването, през период, когато румънската държава е била под турско владичество, като е плащала данък.
Втората част ни представя насилствената смърт на хайдутина, след като се сблъска с представителите на закона, представен от Михай Козони, който убива след епична борба с героя , въпреки неговата смелост и кураж.)
Библиографие:
- Dan Carlea, „Istorii și legende cu haiduci celebri”, 18 ianuarie 2013, https://ziarullumina.ro/societate/timp-liber/-77272.html
- “Palilula, Dolj”, 11 februarie 2019, https://ro.wikipedia.org/wiki/Palilula,_Dolj
„Andrei Popa”, 5 decembrie 2018, https://ro.wikipedia.org/wiki/Andrei_Popa