Момина могила (1713 м) е връх в западната част на Стара планина, югозападно от град Берковица. Легендата за върха разказва: Беше ранена пролет. Пастирите започнаха да изкарват на паша овцете и говедата. Един цигански табор пое по пътя от Берковча (сега град Берковица) за Пирот. В него имаше и една българска девойка, която циганите отгледаха от малка. Привечер циганският табор разпъна шатрите си на една красива поляна над местността „Здравченица“ в берковския балкан. Мъжете напалиха големи огньове, около които започна буйно веселие. Късно вечерта оттам мина една хайдушка дружина, която скоро се присъедини към пируващите цигани.
По едно време байрактарят на четата започна да се заглежда, в българската девойка, по чието хубаво лице играеха бакърените отблясъци на огньовете. Не след дълго хайдутинът стана и отиде при нея. Попита я има ли брат или сестра, а тя му отговаря – отдавна и загубила единствения си брат, който има родилно петно. Хайдутинът се оказа нейния брат.
Братът и сестрата се притиснаха в здрава прегръдка след тъй дълго чаканата среща.
Свирнята и танците край огньовете секнаха. Всички наблюдаваха трогателната среща между изгубените един за друг брат и сестра в продължение на толкова време. После байрактарят поиска от войводата разрешение да вземе девойката в дружината. Войводата се съгласи на драго сърце, но циганите не я даваха. Един през друг започнаха да викат, че тя е отраснала при тях и че в табора й е мястото да живее и умре. А млад циганин, влюбен в българката, забива нож в гърба й. Брат й взема на ръце умиращата девойка и я носи горе на височината. Безкрайна беше мъката на хайдутина, току-що открил единствения си близък човек. Погребаха я с хайдушки почести. От тогава тази височина носи името „Момина могила“.