HomeЧовекът, който говорил с Бога

Човекът, който говорил с Бога

Данни за контакт: info@manastireamaglavit.ro (манастир Маглавит)

Една от най-известните легенди в окръг Долж – базирана на истинска история – е тази на овчаря Петраке Лупу от Маглавит, известен също като „човекът, който говорил с Бога“. Маглавит е комуна близо до Дунава, на 77 км от Крайова и на 25 км от Видин. Историята започва през лятото на 1935 г., когато овчарят Петраке Лупу му  се явява и говори с Бога, точно както в същото време в Лурд, Франция, Богородица говори с младо момиче. Тази поява породи цял поклоннически феномен в района през междувоенния период. Оттогава манастирът Маглавит привлича хиляди любопитни, туристи и вярващи всяка година в търсене на чудо..

През 1930-1935 г. районът е засегнат от силна суша, поставяйки селяните в отчаяние. При тези условия овчарят Петраке Лупу, ням по рождение и неграмотен, би станал свидетел на божествената поява.  Три петъка подред, на 31 май, 7 юни и 14 юни 1935 г., той твърди, че в гора от акации и тополи, на мястото, наречено „при трупите“, срещнал старец с колове толкова дълъг, че той те покриха цялото тяло. Дядо Коледа, който блестеше като сребро и миришеше на смирна, плуваше над земята. Той би наредил на Петраке да каже на хората, че „ще наруши работата им“, ако не се покаят, не ходят на църква, не спазват останалите празници и недели и не постят в сряда и петък, след което той се издигнал  в светъл облак.

След третата среща със стареца, овчарят разказал за видението си на няколко от своите помощници овчари, които се учудили, че говори. На другия ден той заминал за селото, като казал на всички, че носи Божието слово. Новината се разпространила бързо и през следващите дни  в селото дошли, за да видят Петраке хора от полицията, от други населени места, журналисти. На Петдесетница, отивайки в църквата, овчарят го видя отново и старецът се носеше във въздуха над свещеника, който водел службата. С течение на времето все повече хора идваха да видят и слушат Петраке, а в неделя все повече и повече хора ходеха на църква. Той започна да проповядва наученото от Бога: жените вече не трябва да изоставят децата си, мъжете не трябва да лъжат, да мразят, крадат, да преследват,  трябва да уважават родителите и възрастните си, да постят, в сряда и петък не правете повече зло, неприятно за Бога. Хората започнаха да се събират в гората, където за пръв път  се беше явил  Бог.

Новината, че Бог се е явил в Маглавит на овчар, се разнесла  почти във всички краища на страната и хиляди хора напускали домовете си с каруци, за да се срещнат с човека, който говори с Бога. Някои дошли да го чуят, други от вярата, за да се излекуват от всяка болест или немощ. Само за няколко седмици мястото, където Петраке Лупу пасял овцете си, станало недостатъчно за стотиците хиляди хора, които идвали да го слушат. Според статистиката за онова време между 1935 и 1938 г. в Маглавит преминали около два милиона поклонници. Проповедите на Лупу били невероятни, тъй като  доскоро той бил просто неграмотен и глух-ням  овчар.

Изкачвайки се на малка импровизирана амвон, нисък мъж, облечен в дрипи и цървули, проповядваше Божието слово на тълпата. Проповедите му продължиха часове, през което време той никога не спираше, дори не пиеше вода или ядеше, запален, сякаш от невидима сила. Когато свещениците и големите прелати, които дойдоха да го слушат, го отведоха на въпроси, Петраке винаги им казваше едно и също: че е говорил с Бога, който го е учил как да води света.

Малко след това започват да се появяват чудеса: Петраке докосва хората и те се възстановяват от телесни заболявания или страдания. От благодарност те започнали да правят дарения, от които по-късно била издигната църква точно там, където Лупу за пръв път говорил с Бога. Новината, че пастирът от Маглавит върши чудеса, след като видял Бог, дойде и цар Карол II. Говори се, че Лупу е бил отведен от лимузина и отведен в двореца Пелеш, където е престоял няколко дни. По-късно кралят щеше да кръсти второто си дете – Михай.

Когато започна войната, светът повярва, че това е Божие наказание и че краят е близо. Петраче е бил повикан от генерал Антонеску, който го завел в самолет, за да се моли над фронта. Виждайки лакътя на Дон, където била предната линия, овчарят казал да каже на генерала, че войната ще бъде загубена и руснаците ще дойдат. След завръщането си в Маглагит, Петраке тръгнал на поклонение в цялата страна, за да проповядва ученията на Бога. В края на войната той е взет от комунистите и държан в ареста за три месеца. Оттогава той не проповядвал, но приемал хора през нощта, тайно, в дома си, за да ги лекува. Така е изживял остатъка от живота си, правейки незрящите зрящи, вдигайки парализираните, лекувайки куците, карайки глухо-немите да чуват и говорят…

Петраке Лупу, светецът от Маглавит, Човекът, който говори с Бога … измислица или истина, легенда или реалност, не се знае. Любопитци или вярващи, които пристигат в селото, населяват манастира Маглавит, издигнат близо до мястото на божествения облик, в чийто двор е погребан Петраке Лупу. В чест на паметта му в село Маглавит една улица носи неговото име, а пред кметството може да се види неговата бронзова статуя.

Библиография:

Pentru mai multe informatii despre Program vizitati site-ul www.interregrobg.eu