Легендата разказва: Дядо Иван прекарваше повечето време на кошарите си, които се намираха на една поляна сред боровата гора, близо до Вършец. С него живееше внучката му Миглена — отрано останала сираче.
От чистия въздух и прясното мляко, под топлите грижи на дядо си, момичето израстна хубаво, стана добро и работливо. Един ден турци похлопали на вратата на дядо Иванчовата колиба. Дядото и внучката посрещнали любезно неканените гости. Дали им прясно мляко, нагостили ги добре. После турците поискали дядо Иван да ги преведе през Козница планина, за да стигнат по-бързо до Сердика.
Но той бил стар и болен, повела ги Миглена. Яздело момичето най-отпред на колоната по стръмните пътеки, водила турците насам-натам из планинските усои докато се стъмни добре. По есно време Миглена по-скоро усети, отколкото видя в тъмнината приближаващата се голяма пропаст. Трябваше да скочи изведнъж, за да не разберат турците от колоната зад нея какво става. Без да поспре дори за миг, девойката пришпори коня и се хвърли в пропастта. След нея наскачаха един след друг всички турци. По-късно местността, в която се намираха кошарите на дядо Иванчо, хората нарекоха „Иванчова поляна“, в чест на стареца, възпитал своята внучка в дух на омраза срещу завоевателите и голяма любов към онеправданите. Едва ли има човек в България, който да не е ходил или поне чувал за „Иванчова поляна“. Всяка година хиляди и хиляди хора, които почиват в град Вършец, посещават тази чудна местност. Дишат там чистия уханен въздух, слушат сладкопойните птици и мислят за онова далечно жестоко време.