През 1828 г. Олтения е мястото на нова конфронтация между руснаците и турците. Разбирайки за избухването на въоръжен конфликт, страха от турската инвазия, владетелят Григорий Димитрие Гика-вода напусна Букурещ, като се оттегли повече от месец в планините, в Брашов. Изхождайки от тези събития, колективната памет запази легенда, която говори за храбростта на трима водачи на бандата, които останаха да защитават региона и побеждават турците в Бъйлещи.
Легендата гласи, че в Олтения имало няколко смели пандури (войници), които многократно са воювали срещу турците. Сред тях най-храбри бяха ръководителите на четите Соломон, Магеру и Чупаджеа. Когато разбраха новината, че предстои нова война между руснаците и турците, но особено, че владетелят на страната е избягал в планината, те разбрали, че това е мечът, който защитава Олтения от езичниците. Горчаков, генерал-майор на руската армия, е поставен под командването, като първият мускет пристига в Крайова, заедно със своите войници, да издържат на турците.
В края на юни 1828 г. генерал-майор Горчаков е заменен от генерал Гейсмар. Под негово командване руските войски и смелите пандури на Соломон, Магеру и Чупаджеа достигнали река Дунава. Като искат да се придвижат до Калафат, те са спрени близо до село Бъйлещи, където турците са направили добре укрепен лагер. Говори се, че във Видин са били разпределени 15 000 турци, оборудване с мощна артилерия, разположени в Бъйлещи.
След като беше инсталирани лагера и руснаците и нашите пандури , генерал Гейсмар ги събра в палатката си на Чупаджеа с четата му, за да решат как да изгонят турците от Бъйлещи, за да продължи по пътя си към Калафат. През цялата нощ те правеха планове и бойни стратегии, следвайки в зори подготовката да започне.
Речено, сторено! Още при първи лъчи руските войници започват да правят необходимите приготовления и да пият водка, за да имат смелост в битката.
Само четите от пандури не пиели концентриран алкохол, въпреки че знаели че дава кураж, но алкохолът тя зашеметява и ти омекват ръцете и краката. Между тях, капитанът Чупаджеа им казал преди да започне битката:
– Олтенските пандури, нека покажем на турците и руснаците това, за което се опитваме! Обърнете внимание на мен и там, където ще ме видите да се отправя, хвърлете се там. Обърнете внимание и на командването на генерали, въпреки че го разбираме трудно. Но за да знаем, че каквато и да е командата, за да спечелим, ни трябва повече смелост. И ако продължите напред с Бога и се биете за земята си, смелостта няма да ви напусне!
Веднага тръбачи започнаха да обявяват началото на битката и не мина много време до първите оръдия на руските батальони. Групи руски гренадери започнаха да се придвижват към Бъйлещи, а бандите на Чиупаджеа започнаха да атакуват от десния фланг на руската армия. Само на няколко минути турците трябваше да започнат контрнастъплението. 30-те топа, поставени на хълм, близо до селото, нанесоха големи щети сред Мускулите. По-голямата част от турската армия излезе срещу руснаците и пандурите, в оглушителен шум, огън и дим и смърт.
Битката дори не беше започнала, когато изведнъж от някои горски струпвания около турския лагер, турската конница се появи от двете страни. Виждайки генерал Гейсмар, докато конете на турците се приближават бързо, той започна да вика на офицерите в близост до тях.:
– Изгубени сме! Заобиколени сме от турците!
Виждайки че съдбата се обръща на страната на турците, спрял коня си и извика оттеглянето на руските войски: Nazat! Nazat! ( Назад) Чувайки заповедта, от офицера до последния мускул започнал да вика в хора: Nazat! Nazat! Чрез шума от двубоя виковете и десният фланг достигат до ушите на капитана на четата Чупаджеа. Когато се бори със съдбата на двубоя, той се връща при пандурите, които го наблюдават внимателно и им дава заповеди!
– Дойде момента! Генералът ни каза: La sat! La sat (Към селото), мои пандури!
И без да спира да погледне как великата руска армия си проправя път назад, повдигайки облаци прах зад нея, толкова силно биеха петите на Мускулите, четата на Чиупаджеа напредва към гъстата битка, към Бъйлещи. Не беше взел турската конница да ги достигне и да ги завземе от фланговете, защото четата се сблъскали с еничарите от първи ред, като ги съборили на земята. Именно турския паша, чувайки сигнала за оттеглянето на руснаците, дал заповедта на еничарите да спрат нападението. Сега обаче, забелязвайки как войниците му падат като мухи пред храбрите на пандури, той помислил, че вместо да ги изненадат руснаците с атаката на турската конница, те попаднали в капан. Без да отделя твърде много време за мислене, той също дал сигнала за оттегляне.
Междувременно генерал Гейсмар, изтеглен благополучно в близост до руския лагер, погледна на бойното поле и видя пандурите да се впускат в битката. Вярвайки, че не са чули заповедта за оттегляне, той изпратил войник за да ги уведоми.
– Nazat! Nazat! (Назад, Назад), викаше войника на пандурите.
– Да, към селото!, му отговаря Чупаджеа от средата на битката.
И пак храбрият пандур се върнал, за да свали част от турците, които го обкръжаваха.
Забелязвайки тогава, Гейсмар, че късметът им се усмихва на бойните полета и че турците свирят отбой, той наредил да се върне руската армия на фронта. Така войниците се спускат зад турската конница, която изгониликъм Дунав. С победата си пандурът Чупаджеа развява румънският флаг в Бъйлещи.
След като се успокоил и руснаците и пандурите се върнали в лагера си, генерал Гейсмар го повикал Чупаджея в палатката си. С помощта на офицер, който знаел румънски, той го питал:
– Днес се сражавахте храбро! Благодарение на вас съдбата на войната се обърна днес. Но едно нещо искам да знам: когато подадох сигнала за оттегляне и извиках Nazat(назад) !, ти не разбра какво заповядах?
– Разбрах, генерале! Аз също казах пандурите си на румънеца, каквото си заповядал: La sat! La sat (Към селото! Към село! )
Чувайки такива думи, руският генерал се разсмя много и се удивил. И като взе Ордена на Свети Владимир от гърдите си, го закачил на гърдите на Пандир Чупаджеа, като му казал:
– Приемете този орден от мен! Заслужаваш го заради храбростта си, но и за това как си превел Nazat! на румънски!
Библиография:
- Delia Damirescu, “Din legendele românilor”. Editura Ion Creangă, București, 1990