Историята разказва, че през района минавал бей. На влизане в селото му се допушило и решил да си запали лулата, но тютюнът не можел да се разгори добре. Така докато беят бил улисан с разпалването, неусетно преминал през цялото село и се озърнал едва когато достигнал неговия край.
Османлията останал много изненадан колко бързо успял да прекоси пределите на селото, при което възкликнал: „Какво малко село – колкото една пали лула!“ Оттогава легендата заживяла ръка за ръка с новото име.