Кадин вир е най-дълбокият вир в Лиляшката земя /с. Лиляче, община Враца/. Още дедите ни и техните деца са го наричали с това име. Всякога, когато съм се доближавал до Кадин вир съм чувал водите му да шептят легендата за хубавата Када… В този край живяла някога напета мома, с тъмни черешови очи, с добро и щедро сърце. Когато затанцувала, сякаш не мома, а тънка топола, люляна от вятъра кършела кръшна снага. Хората се спирали и дълго се заглеждали по нея. Тайно идвала край този вир, за да се среща със своя Тодор. Близо до вира били най-хубавите пасища, където Тодор пасял стадото си. Обикалял той из целия топрак, но тръгне ли слънцето да се крие зад Милеви скали, бързал за срещата с Када. Идвал тук, изваждал кавала и по цялата околност се разливали медните му звуци. А в това време по пътеката нетърпеливо се приближавала тя. Кавалът млъквал, за да зашептят двете тръпнещи сърца … Една вечер Кадинка преметнала кобилицата на кръшната си снага и заситнила като чучулига към мястото, където се срещала с Тодор. По нея тайно тръгнал и проклетият турчин -ако се забави овчарят, да я грабне. Протегнал ръка Мехмед за да обхване тънката й снага, но тя изплашена побягнала. Преследвачът бързо я настигнал и протегнал ръце да я хване. Тя се изправила бързо – като на уловена птица затупкало сърцето й, причерняло пред очите й. С последни сили Кадинка се спуснала към единственото спасение – големия вир. Хвърлила се в дълбоките води. Мехмед слисан застинал на място. В това време откъм баира се разнесъл звън на хлопатари. Тодор водел стадото си -бързал за срещата с любимата девойка.
Но не успял. Студените води повили нежното тяло и тръгнали надолу към Дълги вир, към Топлик…
Останала над водите да се носи само нейната забрадка…
От тогава до сега са минали много години, но никой не забравил тъжната история на Кадинка. Нея и днес шепнат водите… А вира хората нарекли на нейно име – Кадин вир.