Грънчарството от Въдастра

Археологическите проучвания са открили в югоизточната част на окръг Олт хилядолетна култура, със селища от всички епохи, от палеолита до наши дни: Вадастра. Поради благоприятните условия, предлагани от този район, той е обитаван непрекъснато повече от 6000 години. Легендата казва, че Вадастра би било мястото, където човекът е произлязъл от глина и бил научил азбуката на знаците, придавайки смисъл на нещата около него.

Сред откритията на археолозите, които изследваха района, най-впечатляващи бяха керамичните съдове, специално декорирани в уникален стил, с декорации под формата на спирали, триъгълници, ромбове или зигзаги. Понастоящем има квалифицирани занаятчии, които пазят в своите грънчарски работилници традицията на изгорени глинени съдове от Вадастра и поддържат живи митовете и историите на местността. Такава легенда е запазена в манастира на община Вадастра:

Говори се, че в древни времена тези земи все повече били обект на османски набези. На турците не беше дадено да дойдат през Влашко и да не тръгнат каруците, натоварени с храна, зърно, добитък, чували с пари и злато. В допълнение към почитта, която Високата порта изискваше да им бъдат изпратени и момчета в ранна възраст, за да растат, за да се сгъсти редиците на султанската армия. Така че, минавайки през турския керван  през Вадастра, те в края  на селото се срещнали с момче само на няколко години, което си играеше с амулет от глина, който имаше около врата му. Бяха иззети от акънджиите и се бяха взети и  девици.

Момчето се казваше Стоица и беше син на Цигънила, най-добрият грънчар в селото. Родителите и селяните му отдавна го търсят, но за нищо; Стоица сякаш беше погълнат земята.

Минаха годините и съпругата на Цигълина не беше забравила сина си. В един празничен ден, когато цялото село се беше събрало на хорото на високото кръстовище на селото, тя застана настрана и наблюдаваше. Изведнъж на пътя се появиха двама мъже, облечени в скъпи турски дрехи, яхнали два красиви коня. Спряха пред портата на селянин, търсейки място за почивка, защото на следващия ден той отново щеше да тръгне по пътя. След като конете се развързаха и се освежиха, те също отидоха на мегдана, където се бяха събрали жените от селото, с няколко торби със златни бижута, защото двамата бяха търговци. Мустафа, по-възрастният мъж, им казал, че на следващия ден ще отиде в Обаршия, за да търси клиенти и там, докато Али, по-младият турчин, ще иде  в Браставъцу.

Виждайки жената на Цигънила как селяните са се събрали, за да видят златните украшения на турците, тя също се приближи до двамата непознати. Когато се приближил и погледнал по-добре Али, той помисли, че фигурата ѝ му се струва позната, но смяташе, че мозъка ум играе номера. Къде да срещна обикновена жена от Вадастра, турски младеж, търговец на бижута?

Малко след това Мустафа и Али бяха почерпени от хората в селото с чаша ракия, и те също гледаха по селото време. С поглед върху танцьорите Али все още държеше ръка до гърдите си, докосваше амулета, без да забележи нищо, под яката на ризата си. Жената на Цигънила го видяла, но той смяташе, че има по-ценно бижу, което все го докосваше от страх да не загуби или открадне. Когато изведнъж Али разгъна бутон на ризата си и видя нашия селски глинен амулет, който носеше на шията й Стоикца в деня, когато изчезна от лицето на земята. Със сълзи в очите тя изчакала, докато Мустафа станал да играе хоро и отишла при Али, когото тя прегърна с цялата си майчина любов.

На Али му отне малко време, след като я погледнал в очите, за да разбере какво се е случило. Той й каза, че местата и селото му се струват познати, но не знае от къде. Той я помоли да не се сблъсква с Мустафа и да мисли какво да прави. Заедно те   обсъждаха и измислиха план!

На следващия ден, както се разбрали, Мустафа и Али разделиха бижутата на две и оставиха една част за Обършия и една част за Браставъцу да продаде стоките си, като си отговорили среща  във Вадастра след 3 дни. Докато Али тръгваше към Брастават, трима смели мъже,  които майка му беше споделила тайната си, излязоха иззад  едно дърво и го заведоха на риболовна лодка край Корабия. Конят на Али го удавили в река Дунав, така че никой никога повече няма да го намери. В тази къща те престояха 10 дни, ядяха ястия, донесени тайно от съпругата на Цигънила.

След 3-те дни от раздялата им, Мустафа се завърнал във Вадастра. Търговецът се беше справил добре в Обършия, беше продал  всички бижута, които имаше за продажба, и сега той искаше да вземе Али и да се върнат в домовете си, южно от река Дунава. Но как да вземе Али, като него го няма. Изчакал го един ден, изчакал две, едва след две седмица селяните го убедиха, че Али е бил  нападнат от  разбойниците по пътя за Браставъц, за да му откраднат бижутата и са го убили. Разстроен от това, Мустафа отишъл сам в Османската империя.

След това Али станал отново Стоица син на Цигънила, възобнови мястото си в семейството си. Няколко години по-късно Мустафа се върна в селото и видял бившия си ученик, който му обърнал гръб, като се преструваше, че не го вижда. Турчинът извика след него да бъде спокоен, че не идва да иска бижутата си и парите, с които е изчезнал, но да се срамува, че го е оставил да си тръгне тъжен, вярвайки, че е бил убит. Не се знае какво се е случило с тези бижута и активи. Легендата гласи, че Стоица се разболял и умрял беден, не женен и бездетен. Местните жители смятат, че тази съдба би била  от проклятието на Мустафа, защото Стоица бил непризнателен пред турците. Поуката на тази легенда се основава на по-старо народно вярване, според което богатството не носи щастие или късмет на този, който го има.

 

Библиография:

Mugurel Manea, “Poveștile pământului ars. Ultimii meșteri olari care țin în viață ceramica de Oboga și cultura Vădastra”, 19 martie 2015, https://adevarul.ro/locale/slatina/povestilepamantului-ars-ultimii-mesteri-olari-tin-viata-ceramica-oboga-cultura-vadastra-1_550af865448e03c0fdb64a99/index.html

Pentru mai multe informatii despre Program vizitati site-ul www.interregrobg.eu