В Крайова има улица и квартал, наречени Бразда луй Новак. Не много хора знаят, че това име идва от средновековното име на военно отбранително укрепление, направено от земя на северната граница на Римската империя по времето на император Константин Велики. В покрайнините на Крайова все още могат да се видят следи от съответното укрепление, всъщност ров от стотици километри, дължина която обикаля Румъния от Запад на Изток (простира се от окръг Мехединци до окръг Браила).
Според археолозите, изучавали укреплението, по-малък ров е бил изкопан първо по времето на римския император Траян, по-късно разширена от император Константин Велики. Първоначалната цел на сухопътната вълна е била стратегическа, за да спре мигриращите популации (вестготи, остроготи и германски популации), като по-късно стана северната граница на Римската империя. Укреплението е изоставено от римляните в средата на IV век. Поради механизацията и интензифицирането на селското стопанство в съвременната епоха следите от полето до голяма степен са изчезнали.
Името Brazda lui Novac идва от някои средновековни легенди, които локализират периода на реализацията на земната вълна от незапомнени времена. Според тези легенди, Новак бил митологична фигура или император на великаните. Укреплението представлявало „ бразда от плуг, направено от Новак, който бил императорът на Великия народ и който излязъл да го покаже с голям, много голям плуг, който той влачил с ръце и имал два големи черни вола.” Според тези легенди, Новак се е сражавал със змей, „дебел като 100-стъклена цев“, което навредил на хората в селата край Крайова. Новак успял да го прокуди и когато бягал, змеят оставил диря в земята, която сега носи името „Браздата на Новак“”.
Друга версия на легендата гласи, че голямо проклятие е паднало върху хората между р. Дунав и Планините. Всеки месец те трябвало да плащат данък на триглавия змей, излизащи от кладенец. Данък бил дете, девица. Дошъл редът на най-красивото момиче в зоната, момичето на Крайул (край- титла). Сутринта дъщерята на Крайу седяла до кладенеца, където трябвало да се появи змеят. И докато момичето стояло и плачело, покрай нея минал висок мъж на име Новак. Момичето му разказало за мъката на нацията си. Новак се бие със змея и го побеждава и като награда Крайу му дал кралството и дъщеря си за съпруга. Настанала голяма радост и всички хора в страната разбрали, че той, Новак, грабнал змея, сложил ръка на меча и направил бразда из цялата страна, на която народът нарекъл „Браздата на Новак”.
За легендата за гиганта Новак пише писателят Александру Влахуца в книгата си „Китна Румъния „. Фрагмент от легендата за създаването на Бразда луй Новак:
„Отдавна, много отдавна, един висок човек живееше по нашите земи, хващайки с ръце един бик за рогата, извивайки врата му и хвърляйки, както бихте хвърлили котката; ако се напънел малко, можел да извади дъб с корените му, като щир, а ако вържел въже на кръста си, можел да до го изтегли . Когато нахлули варварите в страната, той се ядосал; облякъл бронята си, железни обувки, взел дрянова пръчка, по-дебела от крака му, метална сабя и след това се бори с тях, защити твоята бразда с правосъдие; гонил варвари в цялата страна, докато гониш зайци от зеле. Бедните румънци се зарадвали, че Бог им е дал такъв гигант, за да ги защити от врага им, а те останаха господари на браздата, с вкусен хляб. Но с течение на времето и Новак остарявал, силата му намалявала. Мислел си, че ще умре утре-вдругиден и какво ще правят последователите, синовете, внуците, румънците ?! Те ще бъдат завладени и поробени. И тогава Новак започнал да работи и направил плуг от девет хиляди стоманени елемента, с греда от здрав дъб, стар на столетия и широк като бъчва, с нож като две сажени(мярка) и достойна бразда. Той вързал 120 двойки черни волове, седнал до тях целия в пламък, а след това Новак тръгнал да направи бразда, дълбока бразда от залеза, около Дунава. Той притиснал здраво към кормора, плугът влязъл около две сажени в земята, оставяйки огромен ров на север, а браздата се обърнала на юг, висока, като две могили, като висок ров. Когато варварите нахлули, спрели тук; летели стрелите на румънците прелетели като пчелите в кошера и варвари не се осмелили да преминат рова.“
Друга румънска популярна легенда гласи, че гигантът Новак бил направил браздата, за да служи като място за погребение, когато се появили пушката и барута. Вместо да го убие някой по подъл начин, а не чрез пряк бой, той взел каруца с волове и дръпнал дълбока бразда, в края на която бил погребан, покривайки се със земя.:
“ В стари, стари времена, откакто почти не са спомени, в тази страна е живял гигант, чието име било Новак. Толкова силен и свиреп бил този човек, че биел с цели села, градове и крепости и много царски домакини. И го направил сам, без дори нито един войник около себе си. Ожесточен боец!
Но ядели, както е бил той, не можете да намериш! Той ядеше и цели стада и не можеше да се засити; за седмица не му стигаха две три стада крави и от тогава е останала поговорката: „Яде като Новак“, за този, който яде много. Въпреки това правеше много добро за нашата нация, защото се бореше само с езици, които не даваха мир на румънския народ. Но той не изтъкваше това което прави. Той се държеше като нас. Новак е живял и вършил своите дела в цял свята сред много хора … до момент, когато разбрал какво се е случило? Излязоха на бял свят: пушка и барут. Какво си каза Новак?
— О, Боже мой! Досега имах смелостта! Отсега нататък обаче всеки мъж и колкото и да е малък може да ме очисти от лицето на земята, без да се налага да се боря с него. И тогава тази греховност на лудостта дойде на земята! Да продължавам да живея? Знам, но какво прави той с нея? За да не мога да отвлека никаква глупост, по-добре да се убия сам!
И тъй като Новак говореше толкова силно, той взе плуга си с двата огромни вола и направи дълбока бразда: браздата на Новак, която направил, направил до, където … не е известно. В края на браздата знаете ли какво направил? Гигантът, с воловете и плуга, се бил погребал; изглежда така, така че вече не знаеш за него !
Библиография:
- Silviu Dragomir, “Brazda lui Novac”. Noi Tracii, anul II, nr. 1 – septembrie 1975
- Andreea Mitrache, „Ciudata legendă medievală care leagă Craiova de Brazda lui Novac şi cele trei ipoteze luate în calcul de istorici”, 23 aprilie 2015, https://adevarul.ro/locale/craiova/ciudata-legenda-medievala-leaga-craiova-brazda-novac-cele-trei-ipoteze-luate-calcul-istorici-1_5538e92bcfbe376e357a3a15/index.html
- Andrea David, “România Pitorească de Alexandru Vlahuță, Corbul. Hinova”, 18 februarie 2013, http://drumliber.ro/romania-pitoreasca-de-alexandru-vlahuta-corbul-hinova/#more-12174
- Horia Dumitru Oprea, “Novac – legende istorice”, 1 septembrie 2010, https://istoriiregasite.wordpress.com/2010/09/01/novac-legende-istorice/